Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Започва да издава през 1919. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чужди приказки и легенди.
Ангел Каралийчев е роден на 21.08.1902 г. в гр. Стражица, обл. В. Търново. Следва химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932-1944), изд. „Народна младеж“ (1947-1952), в. „Литературен фронт“ (1952-1953), изд. „Български писател“ (1952-1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Г. Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1925), „Жълтици“ (1926), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на десетки книги за деца и юноши: „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948). Умира на 14.12.1972 г. в София.