Описание
Няколко спомена от Йоана Томова за Тома Бинчев:
Беше средата на 80-те, аз още в гимназията в Бургас, когато за пръв път чух името на Тома Бинчев от талантливата бургаска поетеса Димитрина Баева. Тя с вълнение говореше за литературния кръжок, воден от Бинчев в началото на 80те, където всички имали усещане за братство и думите придобивали свръхестествена сила. И съм сигурна, че е било точно така. В блатото на късния соц литературните кръжоци в Бургас бяха места, където свободата и култът към добрата литература надмогваха сивия живот. Така, като бягство от координатната система е започвало преди векове въобразяването на света, така е било и с изобретяването на паралелния Бургас.
Пак някъде по онова време ми направи впечатление как Христо Фотев споменава с любов името на Тома Бинчев. Многократно, понякога без повод. На отсъстващия вече от Бургас Тома Бинчев. По-късно прочетох адресирания към Фотев стих на Бинчев: „Защо измисли този град?“ Не знам откъде идва това огорчение от реалния Бургас, не съм питала за обстоятелствата, но беше очевидно как Бинчев липсва на много хора. И то точно на хората, които обитаваха „измисления“ Бургас.
Спомням си как веднъж, пак средата на 80-те, поетът Иван Апостолов влетя в канцеларията на Христо Фотев и изстреля: „Срещнах Томата по Богориди.“ и продължи – как той крачел красив като бог до красивата си жена, а едно палаво момченце тичало между хората и било трудно да го настигне човек. Вероятно по онова време Бинчев вече рядко си е идвал в Бургас, щом тази среща така бе развълнувала Иван Апостолов.
Беше началото на 1989 г., аз вече студентка в София, когато през зимната ваканция между семестрите заведох дядо ми до общината в Бургас да оправя някакви документи. Там опашка, типичното изнервено общество от другари и другарки, а една мила белокоса и красива в старостта си жена се заговори с дядо. Мисля, че всички от онова поколение се познаваха. Когато са били деца, Бургас е бил 10 пъти по-малък град. Юг, море, пристанище, левантийски нрави, приятелски настроени хора – сигурно и аз си измислям един някогашен Бургас от 20-те години на миналия век. И когато дядо ми ме представи като своя внучка, тази мила белокоса жена каза: „Аз съм майката на Тома Бинчев“. Мисля, че беше голяма радост за нея да се представи така. Сега се сещам, че е била горда майка на две много талантливи деца. И по обясними причини не спомена дъщеря си. Беше още началото на 1989.
После в бъркотията на 90-те в София се запознах на живо с Тома Бинчев, почти десетилетие след като бургаските поети ми бяха говорили с много обич за него, след като вече бях прочела прекрасните му стихове. Беше объркано турболентно време и всички ние трябваше да предефинираме себе си и да изобретим света отново. Той основа издателство „Август“ и започна да издава великолепни детски книжки. Беше му трудно, защото Тома Бинчев беше безкомпромисен с качеството на текста и илюстрациите, а пазарът пълен с евтини шарени масови издания.
В началото на този век, в издателство „Просвета“ подготвяхме авторски екипи за новите буквари и читанки. Ние с поета Владимир Попов, тогава редактор при нас, бяхме сигурни, че трябва да поканим Тома Бинчев за автор. Той беше съвсем уместен като избор във великолепната редица автори на буквари и читанки – Вазов, Елин Пелин, Каралийчев, Разцветников, Леда Милева, Валери Петров, Иван Цанев…
Изборът на Тома Бинчев за автор беше подкрепен и от Зарко – Светозар Сребров, художник в издателство „Просвета“, майстор на илюстрацията. Зарко също беше израснал в Бургас и помнеше светлото юношество и таланта на Тома.
Тома Бинчев направи буквара „Пчелица“ и читанката към него заедно с Тодорка Владимирова, методик и педагог, ученичка на Мирослав Янакиев. Текстовете в „Пчелица“, създадени от Бинчев са чудесни, методиката на Владимирова води до много бързо ограмотяване. Редът на преподаване на буквите е така уместно направен на честотен принцип, че децата започват да четат и пишат смислени тестове още след десетата буква, а това изисква изключително майсторство.
За съжаление, след промяната на учебните програми през 2016. „Пчелица“ вече не се поръчва от училищата, но горещо препоръчвам буквара „Пчелица“, ако някой иска в домашни условия да работи с детето си.
Тома Бинчев сподели трудния житейски път на много български поети. Освен диктатурата през годините до 1989-та, последва неизбежният хаос на прехода и обърканите ценности на един унижаван народ. Ясно е, че поетите никъде по света не могат да живеят от творчеството си, но в старите демокрации те се ползват с дължимото уважение и са подпомагани в битието си, канени в университетите и обществените организации, за да подкрепят развитието на литературата, хуманитарните и обществените науки.
Вярвам, че сега Тома Бинчев е заедно с Христо Фотев, Димитрина Баева, Иван Апостолов, Светозар Сребров и още много бургаски приятели. Заедно в един „небесен“ Бургас, измислен от всички тях. „Небесният“ Бургас измислен по подобие на „небесния“ Йерусалим /Heavenly Jerusalem/. Всъщност „небесният“ Бургас е съхраненият в думите им Бургас. Измисленият от тях Бургас, а и Бургас от 60те, 70те, 80те. Един Бургас, който не съществува вече.
