Здравейте!
Приятно ми е да се запознаем!
Казвам се Каръл Флеминг и съм специалист по комуникация: уча хората как да общуват по-добре.
Благодаря ви, че ми давате възможността да ви въведа в света на непринудените разговори.
Разполагам със знания, съвети, истории, примери и известна дързост.
А вие сте . . .?
Вероятно сте човек, който би желал да може много по-лесно да заговаря околните, повеждайки непринуден разговор, който постепенно се изпълва със смисъл. Срещали сте хора, които общуват с лекота, и искате да сте като тях. Вероятно не сте имали възможността да усвоите необходимите за целта умения (а те могат да бъдат усвоени), още по-малко пък да ги практикувате, но сте готови да опитате.
Мотивацията ви е много важна за мен, защото за да постигнете успех, ще трябва да промените някои нагласи и да изпробвате нови поведения. А за мнозина това е трудно. В момента сигурно си мислите каква полза ще имате и дали си струва усилията. Дайте ми няколко минути и ако ви хареса прочетеното, предлагам да действаме.
Според мен несериозните разговори са важни поради три причини (предполагам, че ще се съгласите с мен):
- Те са задължителен аспект от изграждането на връзките (социални и професионални) и създаването на общност.
- Също така са и подценявана форма на комуникация, смятана за повърхностна и под нивото на интелигентния човек.
- Нещо повече – изглежда никой не ги възприема като част на човешкото общуване, която може да бъде изучавана, упражнявана и усъвършенствана.
Нищо чудно, че всички страдаме от социална тревожност!
От друга страна хората добре осъзнават, че говоренето пред публика във всичките му форми е важно, но и плашещо и че до голяма степен ще преодолеят неудобството си, ако получат помощ – чрез курсове, консултации или нещо друго. Повечето са наясно, че могат да подобрят звученето на гласа си, да обогатят речника си и да направят изказванията си по-подредени.
Разговорите за дреболии обаче са като ръждивата вода, която потича от чешмата при завъртането на кранчето. О, гадост! Стига празни приказки, хайде да поговорим за същественото!
Защо не може да говорим направо за същественото?
Стигнахме до сърцевината на проблема. Защо не можем наистина?
Несериозните приказки са вербална загрявка за сериозния разговор.
Настоящата книга е за множеството страни на общите приказки, за изкуството на разговора. В нея ще ви дам насоки, които са помагали на мои клиенти и може да са тъкмо онова, което ви е необходимо, за да добиете увереност и да започнете да се чувствате комфортно сред хора. Скоро ще се запознаете с Лео, с Бен и с други важни за мен учители, а в библиографията ще откриете доста автори, от които научих едно-две неща. Или три. И помнете – няма строги правила (обикновено), но трябва да се съобразявате с етикета, традициите, тактичността и здравия разум, който вероятно притежавате.
И така, да започваме изследването на „ръждивата вода“ (или тофуто) на комуникационния ни репертоар.
Посредством разговорите за дреболии хората се отварят един за друг.
За какво са ни несериозните разговори?
Искате ли нови приятели? Започнете от тук.
Тъкмо това е целта на непринудения разговор: да превърне непознатия в приятел.
Непринуденият разговор е лекарство за социалната тревожност.
Древната история на разговорите за дреболии
Обзалагам се не знаете, че още преди 500 години е имало голямо търсене за книги и наръчници, посветени на непринудените разговори. Изумителното е колко малко са се променили съветите през вековете, което означава, че наистина има неща, които трябва и не бива да правим, както и определени твърди правила. А основните насоки за непринудените разговори са ни дадени преди повече от 2000 години от Цицерон, римския оратор и философ, в неговия трактат „За задълженията“:
- Говори ясно.
- Изказвай се свободно, но не твърде многословно – особено когато другите чакат своя ред.
- Не прекъсвай.
- Бъди любезен.
- Подхождай сериозно към сериозните въпроси и с лекота – към по-несериозните.
- Никога не критикувай хората зад гърба им.
- Придържай се към теми, интересни за всички.
- Не говори за себе си.
- Преди всичко никога не избухвай.
Няма как да не се съгласите с тези съвети, нали? Сега нека добавим и насоките на Дейл Карнеги, краля на литературата за самоусъвършенстването, включени в неговата книга „Как да печелим приятели и да влияем на другите.“ (1936):
- Проявявай искрен интерес към другите.
- Усмихвай се.
- Запомняй имената на хората.
- Бъди добър слушател.
- Говори за нещо, интересно за събеседника ти.
- Накарай другия да се чувства важен – и го направи искрено.
Ами като цяло това е. А сега казвате: „Добре, научих правилата. Значи готово?“ Хмм, вероятно не. Ако списъкът с желания бе достатъчен за промяната на поведението, нямаше да има хора с наднормено тегло. Очевидно промяната в поведението изисква доста повече от куп правила за следване.
Голямата тайна
Искате ли да научите тайната? Ако успеете да промените нагласата си към другите хора, това ще окаже огромно въздействие върху комуникационното ви поведение и въздействието ви върху другите. Тук ще заимствам от предговора на „Как да говорим с всички“ („How to Talk to Anyone“) на Лайл Лаундс:
В живота има два вида хора.
Едните влизат в стаята и заявяват „Ето ме и мен!“
Другите влизат и казват: „Ето ви и вас!“
Колкото повече се смущавате, толкова по-малко внимание обръщате на събеседника си (повече по този въпрос в Глава 10). И обратно – колкото сте по-отворени за онова, което другият казва, в толкова по-малка степен вниманието ви е впримчено от егото ви.
Ето това е тайната.
Възхищавайте се на събеседника си и ще усетите как се разкрива пред вас.
Това е най-лесният начин да очаровате другите. Хората се ласкаят от вниманието и възхищението на слушащия. И като сме започнали, това е и тайната на увереното говорене пред публика.
Ако трябваше да ви помогна да се подготвите за публично изказване, щях да ви накарам да проучите внимателно аудиторията си, да разберете какви са интересите и потребностите на хората и как да ги удовлетворите. Разбира се, когато се налага да водим непринуден разговор, особено с непознати, няма как да опознаем „публиката“ предварително. Но „публиката“ все пак може да бъде опозната, нали така? В крайна сметка това е и целта на разговора…..
